Чернова
Когато заповяда римата
и нямаш мира ти от нея.
Когато те помъкне Примата
през мир вълшебен, въжделеен,
щом в твоя Ум се вмъкне Словото,
и Космосът е цял в нозете ти,
задраскваш упорито пробите
и бие като с чук Сърцето ти!
Ако покълне и поникне
едно зърно неистова магия,
щом сетен път те предизвика
твойта любима сладка проклетия!
Ако десница безконтролно разтрепериш
връз листа смачкан, прашен и невзрачен
и погледа до болка взвериш
и го усетиш тежък, лют и мрачен...
Тогава се усещаш Личност,
която има опит стар
и крие символ безграничен -
в едно - и Роб и Господар!
© Момчил Манов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
която има опит стар
и крие символ безграничен -
в едно - и Роб и Господар!..."
И автор и герой в история,
която и тъжи, и смее се,
премазвана от миналото феерия,
със плътност в мисли опакована.
И чернова на бялата хартия
е ежедневно пак животът ни,
и в римите, и в изречения
извират водопади от емоции.
Мъдростите на творческото брожение!
Това усетих в написаното. Дано тази"неистова магия" да не ни изоставя, заедно с "Примата". Моите искрени уважения, Момчил!
С удоволствие чета творбите Ви!
Хубав, ползотворен и усмихнат понеделник!