vui4oto (Момчил Манов)
109 462
11.03.2019 г., 7:46 ч.

Чернова 

  Поезия
677 2 1

Когато заповяда римата

и нямаш мира ти от нея.

Когато те помъкне Примата

през мир вълшебен, въжделеен,

 

щом в твоя Ум се вмъкне Словото,

и Космосът е цял в нозете ти,

задраскваш упорито пробите

и бие като с чук Сърцето ти!

 

Ако покълне и поникне

едно зърно неистова магия,

щом сетен път те предизвика

твойта любима сладка проклетия!

 

 Ако десница безконтролно разтрепериш

връз листа смачкан, прашен и невзрачен

и погледа до болка взвериш

и го усетиш тежък, лют и мрачен...

 

Тогава се усещаш Личност,

която има опит стар

и крие символ безграничен -

в едно - и Роб и Господар!

 

 

© Момчил Манов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...Тогава се усещаш Личност,
    която има опит стар
    и крие символ безграничен -
    в едно - и Роб и Господар!..."
    И автор и герой в история,
    която и тъжи, и смее се,
    премазвана от миналото феерия,
    със плътност в мисли опакована.
    И чернова на бялата хартия
    е ежедневно пак животът ни,
    и в римите, и в изречения
    извират водопади от емоции.
    Мъдростите на творческото брожение!
    Това усетих в написаното. Дано тази"неистова магия" да не ни изоставя, заедно с "Примата". Моите искрени уважения, Момчил!
    С удоволствие чета творбите Ви!
    Хубав, ползотворен и усмихнат понеделник!
Предложения
: ??:??