Чернова
Когато заповяда римата
и нямаш мира ти от нея.
Когато те помъкне Примата
през мир вълшебен, въжделеен,
щом в твоя Ум се вмъкне Словото,
и Космосът е цял в нозете ти,
задраскваш упорито пробите
и бие като с чук Сърцето ти!
Ако покълне и поникне
едно зърно неистова магия,
щом сетен път те предизвика
твойта любима сладка проклетия!
Ако десница безконтролно разтрепериш
връз листа смачкан, прашен и невзрачен
и погледа до болка взвериш
и го усетиш тежък, лют и мрачен...
Тогава се усещаш Личност,
която има опит стар
и крие символ безграничен -
в едно - и Роб и Господар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Момчил Манов Всички права запазени
