19 sept 2008, 7:20

Чай

  Poesía
619 0 0

Шептиш ми тихо, но горещо, 

отпиваш глътка черен чай,

денят отлита неуспешно,

но ние сме във своя рай.

 

Говориш ми за онзи спомен,

онази къща, онзи двор...

А погледът ти някак скромен

е днешният ми кръгозор...

 

Стрелките припкаво се гонят,

изтича времето за нас,

листата есенни се ронят

в следобедния пиков час.

 

Но аз желая да почакат

и искам времето да спре...

за миг да спрат така да тракат,

да чуя твоето сърце.

 

Улавям своето притеснение

от загубата на деня?

Или от твоето вълнение?

Но тръгвам пак да си вървя...

 

 

Април, 2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...