Шептиш ми тихо, но горещо,
отпиваш глътка черен чай,
денят отлита неуспешно,
но ние сме във своя рай.
Говориш ми за онзи спомен,
онази къща, онзи двор...
А погледът ти някак скромен
е днешният ми кръгозор...
Стрелките припкаво се гонят,
изтича времето за нас,
листата есенни се ронят
в следобедния пиков час. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация