16 dic 2009, 20:17

Чай с въпроси

  Poesía
693 0 12

Чай с въпроси

 

 

Подобно

отлитащ рояк

се завихрят онези,

които ми липсват

в живота.

На мамещо- страшния зов

да откликна

ми пречи житейската

квота.

Задъхано качвам

поредно стъпало и

чай си приготвям - с въпроси.

И те отговарят...

...не съм отлетяла,

щом ти

във сърцето ме носиш.

...не съм се измъкнал

от тебе безгрижно –

нали ме усещаш

в съня си ...

...дори и наяве

аз пак те подкрепям

и щедро ти давам смеха си...

А сълзите

нямало кой да ти бърше –

пусни ги

да текнат на воля.

По тяхната

гладка пътека не свършва,

но свива се

всяка неволя.

И щом ги обършеш

сама от лицето

и пуснеш ръка отмаляла,

готово ще бъде

отново сърцето

за следващо трудно стъпало...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....