16 dic 2009, 20:17

Чай с въпроси 

  Poesía
528 0 12

Чай с въпроси

 

 

Подобно

отлитащ рояк

се завихрят онези,

които ми липсват

в живота.

На мамещо- страшния зов

да откликна

ми пречи житейската

квота.

Задъхано качвам

поредно стъпало и

чай си приготвям - с въпроси.

И те отговарят...

...не съм отлетяла,

щом ти

във сърцето ме носиш.

...не съм се измъкнал

от тебе безгрижно –

нали ме усещаш

в съня си ...

...дори и наяве

аз пак те подкрепям

и щедро ти давам смеха си...

А сълзите

нямало кой да ти бърше –

пусни ги

да текнат на воля.

По тяхната

гладка пътека не свършва,

но свива се

всяка неволя.

И щом ги обършеш

сама от лицето

и пуснеш ръка отмаляла,

готово ще бъде

отново сърцето

за следващо трудно стъпало...

 

 

 

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??