Чай с въпроси
Чай с въпроси
Подобно
отлитащ рояк
се завихрят онези,
които ми липсват
в живота.
На мамещо- страшния зов
да откликна
ми пречи житейската
квота.
Задъхано качвам
поредно стъпало и
чай си приготвям - с въпроси.
И те отговарят...
...не съм отлетяла,
щом ти
във сърцето ме носиш.
...не съм се измъкнал
от тебе безгрижно –
нали ме усещаш
в съня си ...
...дори и наяве
аз пак те подкрепям
и щедро ти давам смеха си...
А сълзите
нямало кой да ти бърше –
пусни ги
да текнат на воля.
По тяхната
гладка пътека не свършва,
но свива се
всяка неволя.
И щом ги обършеш
сама от лицето
и пуснеш ръка отмаляла,
готово ще бъде
отново сърцето
за следващо трудно стъпало...
© Нелиса All rights reserved.
