16 дек. 2009 г., 20:17

Чай с въпроси

698 0 12

Чай с въпроси

 

 

Подобно

отлитащ рояк

се завихрят онези,

които ми липсват

в живота.

На мамещо- страшния зов

да откликна

ми пречи житейската

квота.

Задъхано качвам

поредно стъпало и

чай си приготвям - с въпроси.

И те отговарят...

...не съм отлетяла,

щом ти

във сърцето ме носиш.

...не съм се измъкнал

от тебе безгрижно –

нали ме усещаш

в съня си ...

...дори и наяве

аз пак те подкрепям

и щедро ти давам смеха си...

А сълзите

нямало кой да ти бърше –

пусни ги

да текнат на воля.

По тяхната

гладка пътека не свършва,

но свива се

всяка неволя.

И щом ги обършеш

сама от лицето

и пуснеш ръка отмаляла,

готово ще бъде

отново сърцето

за следващо трудно стъпало...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нелиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....