Чаках теб докато падаха листата по земята,
през всеки сезон копнеех за теб!
Копнеех за твоята прегръдка топла като летен ден.
Чаках да се освестиш, да осъзнаеш грешките и разрухите,
които причини, но аз с лейка мозък не наливам,
само мога да се моля на съдбата да те напътства.
Вечер сядам на дивана и разглеждам албума,
пълен със спомени незабравими,
но дали това все още си ти?
Ти ли ще си? Или ще е някой непознат,
непознат който по улиците ще подмина
и ще усетя връзката по вече ще се е разпаднала тя? ...