10.12.2023 г., 13:14

Чаках теб!

807 1 0

Чаках теб!

 

Чаках теб докато падаха листата по земята,

през всеки сезон копнеех за теб!

Копнеех за твоята прегръдка топла като летен ден.

Чаках да се освестиш, да осъзнаеш грешките и разрухите,

които причини, но аз с лейка мозък не наливам,

само мога да се моля на съдбата да те напътства.

Вечер сядам на дивана и разглеждам албума,

пълен със спомени незабравими,

но дали това все още си ти?

Ти ли ще си? Или ще е някой непознат,

непознат който по улиците ще подмина

и ще усетя връзката по вече ще се е разпаднала тя?

Как да ти се обясня в любов сега?

Обещавах си да го направя! Но те откраднаха сега.

Говоря сякаш си бил мои,

но не успях да постигна това щастие.

Затова ще чакам, ще чакам докато сълзите ми спрат да текат,

докато небето спре да е синьо,

докато морето стане лилаво и докато аз спра да те обичам.

Никога, никога е отговора търсен.

Как ще те забравя? Че ти беше до мен

когато слънцето ме предаде,

когато бягаха от мен с погледи пълни със злоба!
Как се забравя такъв човек?

И с нож в сърцето пак ще те обичам

дори и ти да ме отричаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Svetlana ManevaA Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...