Чакаш

Чакаш ти моето сърце

да те заобича, да тупти,

чакаш, ала не ще стане,

както искаш ти.

Няма аз да ти простя,

нито сега, нито някога,

няма аз да те погледна,

докато умра.

Заболя ме, щом от сърцето си

ти изхвърли ме.

Заболя ме, паднах, ала станах,

единствен знаех, че не ще си ми.

Мина ми и продължих -

точно както правиш ти.

И днес ме молиш да простя,

но късно е, не питай ме "защо така".

Студена съм, не ще простя,

сърцето ми за теб не бие,

няма я любовта.

Дави се ти във мъка,

дави се  нощем в пот,

но не ме моли,

няма кой да ти прости.