19 jul 2007, 22:23

Чакаш

  Poesía
1.2K 0 0
 

                 Чакаш


Чакаш ти моето сърце

да те заобича, да тупти,

чакаш, ала не ще стане,

както искаш ти.


Няма аз да ти простя,

нито сега, нито някога,

няма аз да те погледна,

докато умра.


Заболя ме, щом от сърцето си

ти изхвърли ме.

Заболя ме, паднах, ала станах,

единствен знаех, че не ще си ми.


Мина ми и продължих -

точно както правиш ти.

И днес ме молиш да простя,

но късно е, не питай ме "защо така".

Студена съм, не ще простя,

сърцето ми за теб не бие,

няма я любовта.

Дави се ти във мъка,

дави се  нощем в пот,

но не ме моли,

няма кой да ти прости.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вера Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...