Jul 19, 2007, 10:23 PM

Чакаш

  Poetry
1.2K 0 0
 

                 Чакаш


Чакаш ти моето сърце

да те заобича, да тупти,

чакаш, ала не ще стане,

както искаш ти.


Няма аз да ти простя,

нито сега, нито някога,

няма аз да те погледна,

докато умра.


Заболя ме, щом от сърцето си

ти изхвърли ме.

Заболя ме, паднах, ала станах,

единствен знаех, че не ще си ми.


Мина ми и продължих -

точно както правиш ти.

И днес ме молиш да простя,

но късно е, не питай ме "защо така".

Студена съм, не ще простя,

сърцето ми за теб не бие,

няма я любовта.

Дави се ти във мъка,

дави се  нощем в пот,

но не ме моли,

няма кой да ти прости.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вера All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...