19 июл. 2007 г., 22:23

Чакаш

1.2K 0 0
 

                 Чакаш


Чакаш ти моето сърце

да те заобича, да тупти,

чакаш, ала не ще стане,

както искаш ти.


Няма аз да ти простя,

нито сега, нито някога,

няма аз да те погледна,

докато умра.


Заболя ме, щом от сърцето си

ти изхвърли ме.

Заболя ме, паднах, ала станах,

единствен знаех, че не ще си ми.


Мина ми и продължих -

точно както правиш ти.

И днес ме молиш да простя,

но късно е, не питай ме "защо така".

Студена съм, не ще простя,

сърцето ми за теб не бие,

няма я любовта.

Дави се ти във мъка,

дави се  нощем в пот,

но не ме моли,

няма кой да ти прости.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вера Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...