27 ago 2010, 22:43

Чакаща 

  Poesía
845 0 3

В тълпата

изгубваш се,

но още

обръщаш се,

за да се увериш,

че съм тук

и те чакам.


Силуетът ти

се разлива

сред безброй

силуети.

И не мога

да видя

дали се усмихваш.


Изчезнал си

вече,

преди

хиляда и една

крачки.

Но още

ми се струва,

че усещам

дъха ти.


До мен...

По бузата,

на рамената ми,

върху устните...

И после обратно.


Дали

се обръщаш

все още

и търсиш ме,

чакаща.

Или си се

забързал

към ново начало.


Не знам,

но измислям си,

че съм

обичана...

и че в тълпата

ще видя,

че...

приближаваш се.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??