Чакаща
В тълпата
изгубваш се,
но още
обръщаш се,
за да се увериш,
че съм тук
и те чакам.
Силуетът ти
се разлива
сред безброй
силуети.
И не мога
да видя
дали се усмихваш.
Изчезнал си
вече,
преди
хиляда и една
крачки.
Но още
ми се струва,
че усещам
дъха ти.
До мен...
По бузата,
на рамената ми,
върху устните...
И после обратно.
Дали
се обръщаш
все още
и търсиш ме,
чакаща.
Или си се
забързал
към ново начало.
Не знам,
но измислям си,
че съм
обичана...
и че в тълпата
ще видя,
че...
приближаваш се.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
