Чао, амиго

Чуй момчето,

от теб проклето

отново плаче, вика с глас.

Днес сърцето

е там, където

почна всичко между нас.

Първа среща,

лятна нощ.

Сънен помня я дори

Нощ гореща –

плаж, разкош.

Двама с тебе до зори

Кой те прати

теб при мене

във живота ми загубен.

Яко клати,

но довреме

и ме прави все по-влюбен.

Виж, сега,

по теб залитам,

даже просто да мълчим.

Две сърца

в едно преплитам,

обич да си причиним.

За момента

викаш само.

После, сбогом. Чао, амиго.

За монета

чуждо рамо.

Моето щастие ти вземи го.

Непознати

с минал спомен,

дето вечно ще тежи.

Любовта ти –

свят прогонен

и потънал във лъжи.