28 sept 2012, 14:35

Чаша

  Poesía
1.5K 0 0

Чувствам се като чаша -

празна, прозрачна и чуплива.

Адски ми е гадно отвътре,

а не бива...

Чаша, от която  всеки иска на големи глътки да отпива,

а когато празна остане, по малко да долива.

Чаша, кристално чиста, но чуплива.

Чаша, в която все горчиво кафе се налива.

Чаша, на твоите устни точно тя пасва,

чаша, която кафения аромат нежно  запазва.

Чаша  без шарка, обезличена и сива,

чаша стандартна, на всичко си отива.

Чаша като въздуха прозрачна,

чаша малка, кафяна и невзрачна.

Чаша, привидно като всички други,

но опиташ ли от друга – и вкусът се губи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....