Чувствам се като чаша -
празна, прозрачна и чуплива.
Адски ми е гадно отвътре,
а не бива...
Чаша, от която всеки иска на големи глътки да отпива,
а когато празна остане, по малко да долива.
Чаша, кристално чиста, но чуплива.
Чаша, в която все горчиво кафе се налива.
Чаша, на твоите устни точно тя пасва,
чаша, която кафения аромат нежно запазва.
Чаша без шарка, обезличена и сива,
чаша стандартна, на всичко си отива.
Чаша като въздуха прозрачна,
чаша малка, кафяна и невзрачна.
Чаша, привидно като всички други,
но опиташ ли от друга – и вкусът се губи...
© Юлиана Асенова Всички права запазени