Чувствам се като чаша -

празна, прозрачна и чуплива.

Адски ми е гадно отвътре,

а не бива...

Чаша, от която  всеки иска на големи глътки да отпива,

а когато празна остане, по малко да долива.

Чаша, кристално чиста, но чуплива.

Чаша, в която все горчиво кафе се налива.

Чаша, на твоите устни точно тя пасва,

чаша, която кафения аромат нежно  запазва.

Чаша  без шарка, обезличена и сива,

чаша стандартна, на всичко си отива.

Чаша като въздуха прозрачна,

чаша малка, кафяна и невзрачна.

Чаша, привидно като всички други,

но опиташ ли от друга – и вкусът се губи...