13 oct 2013, 15:20

Чаша вино

  Poesía » Otra
650 0 0

Малко вино е лекарство,

много е фатална отрова,

във вените потича на мига 

и за любов сърцето е готово!


Превзема чувствата ти без борба

и доброволно себе си обричаш,

забравяш ти за норми във нощта,

пресичаш бавно, ала всъщност тичаш!

 

И всички мисли дето си ги скрил,

намират своя път наяве,

дали сърце на някой си разбил

или кроиш без дъх да го оставиш!


Изпий я! Без да се свениш!

Какво ли друго можеш да направиш,

в ръката си отровата държиш,

с усмивка пожелаваш си "Наздраве"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилиан Примов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...