Oct 13, 2013, 3:20 PM

Чаша вино

  Poetry » Other
648 0 0

Малко вино е лекарство,

много е фатална отрова,

във вените потича на мига 

и за любов сърцето е готово!


Превзема чувствата ти без борба

и доброволно себе си обричаш,

забравяш ти за норми във нощта,

пресичаш бавно, ала всъщност тичаш!

 

И всички мисли дето си ги скрил,

намират своя път наяве,

дали сърце на някой си разбил

или кроиш без дъх да го оставиш!


Изпий я! Без да се свениш!

Какво ли друго можеш да направиш,

в ръката си отровата държиш,

с усмивка пожелаваш си "Наздраве"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилиан Примов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...