Oct 13, 2013, 3:20 PM

Чаша вино 

  Poetry » Other
392 0 0

Малко вино е лекарство,

много е фатална отрова,

във вените потича на мига 

и за любов сърцето е готово!


Превзема чувствата ти без борба

и доброволно себе си обричаш,

забравяш ти за норми във нощта,

пресичаш бавно, ала всъщност тичаш!

 

И всички мисли дето си ги скрил,

намират своя път наяве,

дали сърце на някой си разбил

или кроиш без дъх да го оставиш!


Изпий я! Без да се свениш!

Какво ли друго можеш да направиш,

в ръката си отровата държиш,

с усмивка пожелаваш си "Наздраве"!

© Емилиан Примов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??