13 окт. 2013 г., 15:20

Чаша вино

646 0 0

Малко вино е лекарство,

много е фатална отрова,

във вените потича на мига 

и за любов сърцето е готово!


Превзема чувствата ти без борба

и доброволно себе си обричаш,

забравяш ти за норми във нощта,

пресичаш бавно, ала всъщност тичаш!

 

И всички мисли дето си ги скрил,

намират своя път наяве,

дали сърце на някой си разбил

или кроиш без дъх да го оставиш!


Изпий я! Без да се свениш!

Какво ли друго можеш да направиш,

в ръката си отровата държиш,

с усмивка пожелаваш си "Наздраве"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилиан Примов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...