Mariq_Vergova (Мария Вергова)
106 758
4 jul 2012, 13:15  

Часовете оставащо време 

  Poesía » Otra
1233 0 15

И последният лъч светлина
се стопява без звук във прозореца.
Влиза тихо, на пръсти нощта,
без вратата дори да отвори .

Тишината отдавна дойде
и остана тук, без да ме пита.
Оттогава дантели плете
неуморно за мен по ъглите.

Телефонът протяжно мълчи
и забравен, във тъмното дреме.
А часовникът глухо брои
часовете оставащо време.

А и кой ли е луд да стои
със прегърбено, грохнало старче?
Но и сухият хляб не горчи
самотата тъй както нагарча.

Ала скучен не ми е деня,
кой каквото си ще да говори -
по балкона врабчета броя,
с телевизора честичко споря.

А децата ли? Те са добре,
но са винаги много заети.
Зад протритото, старо перде
в мрака сякаш лицата им светят.

А и тази безсмъртна луна
със съня ми на жмичка се гони.
По безсънната, бяла стена
цяла нощ прожектира ми спомени.

И увиснала в мрака отвъд,
сякаш нежно, гальовно ме кани
да пристъпя по Млечния път
и завинаги там да остана... 

 

Във стъклата просветва деня,

стъпки сънени спуска от горе.

Пак врабчетата вън ще броя,

с телевизора ще говоря...

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • някак тъжно, топло и съкровено...
  • Радвам се, Роси, благодаря ти за прочита!
  • Развълнува ме...
  • Благодарности от една достопочтена старица!
  • Ето,че дори и до болка познатото и повтарящо се ежедневие може да роди нещо красиво!Хареса ми това,че самотата,еднообразието и носталгията,които навява стихът ти,не са поднесени натоварващо и напрягащо..Не изпадаш в излишно самосъжаление,а приемащ реалността трезво,зряло!Прекрасно е за четене!
  • Валя, радвам се, че спираш при мен, благодаря ти! Татяна, Бехрин, Нина, Ивайло, благодаря и на вас!
  • Една съкровена изповед си написала, Мария.

    Но и сухият хляб не горчи
    самотата тъй както нагарча.
  • Истина, поднесена с толкова изящност! Браво, Мария! Поет си!
  • Нетъжиха ме тези редове...
    Красиви са думите ти!
  • ...удивлява ме простотата на изказа, в който вплиташ като в пъстра броеница скъпоценните си мисли, Мария...Харесва ми твоята деликатна минорност, отива ти, съчетана и с един отворен, оптимистичен финал...Поднасяш битието, такова, каквото е, само че с меобходимото поетично преобразяване! Поздравления, Мария!
  • Благодаря ви!
  • Поздравявам те, Мария!

    Развълнува ме...
    А за: "Нов и светъл се ражда деня,
    стъпки сънени спуска отгоре..."
    усмивка през сълзи
  • хареса ми!
  • Споделих твоите часове...
    С удоволствие!
  • Чудесно е, Мими!
    Само... дето ти е рано още за разходка по Млечния път
    Поздрави.
Propuestas
: ??:??