29 jun 2007, 13:51

Часовниците ( "Няколко Нови")

  Poesía
849 0 8

Часовниците

Часовниците май са полудели...
Препускат бясно, но назад?!?
Пронизват с истерични трели
Живота ни - обърканост и обич. И парад.

Часовниците връщат времената -
от днес към вчера и дори,
завръщат ме (треперещ) във страната
на бИлите надежди и мечти.

И все по-младо, по-непредвидимо
сърцето ми се бори с вечността.
Невярващо на всичко зримо;
Загърбило среброто (в черната коса).

Часовниците ли са полудели?

13 Септември 2002, Бургас

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно ми харесва, че си скрил думата "треперещ" в скоби! Точно така треперя и аз понякога. Мисля, че това е емоционалният център на стихотворението. Сърцето му.
  • Много обичам да чета стиховете ти!
    Поздрав и за този стих!
  • Много хубаво! Браво!
  • Браво!Невероятен стих,както винаги.
    Нямам какво повече да кажа.
  • Часовниците, особено овехтелите и старинни са ми слабост....
    Прекрасен стих!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...