Jun 29, 2007, 1:51 PM

Часовниците ( "Няколко Нови")

Poetry

846 0 8

Часовниците

Часовниците май са полудели...
Препускат бясно, но назад?!?
Пронизват с истерични трели
Живота ни - обърканост и обич. И парад.

Часовниците връщат времената -
от днес към вчера и дори,
завръщат ме (треперещ) във страната
на бИлите надежди и мечти.

И все по-младо, по-непредвидимо
сърцето ми се бори с вечността.
Невярващо на всичко зримо;
Загърбило среброто (в черната коса).

Часовниците ли са полудели?

13 Септември 2002, Бургас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Страшно ми харесва, че си скрил думата "треперещ" в скоби! Точно така треперя и аз понякога. Мисля, че това е емоционалният център на стихотворението. Сърцето му.

2007-08-09T08:35:36+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много обичам да чета стиховете ти!
Поздрав и за този стих!

2007-06-30T02:31:13+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Много хубаво! Браво!

2007-06-29T22:08:26+03:00
Човек (Анна Станоева)

Браво!Невероятен стих,както винаги.
Нямам какво повече да кажа.

2007-06-29T21:38:59+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Часовниците, особено овехтелите и старинни са ми слабост....
Прекрасен стих!

2007-06-29T16:37:14+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0