Paur (Симеон Дончев)
336 2670
29.06.2007 г., 13:51 ч.

Часовниците ( "Няколко Нови") 

  Поезия
696 0 8

Часовниците

Часовниците май са полудели...
Препускат бясно, но назад?!?
Пронизват с истерични трели
Живота ни - обърканост и обич. И парад.

Часовниците връщат времената -
от днес към вчера и дори,
завръщат ме (треперещ) във страната
на бИлите надежди и мечти.

И все по-младо, по-непредвидимо
сърцето ми се бори с вечността.
Невярващо на всичко зримо;
Загърбило среброто (в черната коса).

Часовниците ли са полудели?

13 Септември 2002, Бургас

© Симеон Дончев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страшно ми харесва, че си скрил думата "треперещ" в скоби! Точно така треперя и аз понякога. Мисля, че това е емоционалният център на стихотворението. Сърцето му.
  • Много обичам да чета стиховете ти!
    Поздрав и за този стих!
  • Много хубаво! Браво!
  • Браво!Невероятен стих,както винаги.
    Нямам какво повече да кажа.
  • Часовниците, особено овехтелите и старинни са ми слабост....
    Прекрасен стих!
  • Не нося вече нито часовници , нито огледала в себе си.За часовете гледам слънцето , а ако искам да се видя -поглеждам душата си. Прекрасен стих , времето е виновно за всичко , а пък то нехае и лети и ни осребрява.Виждаш ли как ме накара да се замисля!
  • Може би,само часовниците са виновни!
  • и това също много ми харесва!
Предложения
: ??:??