Часовниците ( "Няколко Нови")
Часовниците
Часовниците май са полудели...
Препускат бясно, но назад?!?
Пронизват с истерични трели
Живота ни - обърканост и обич. И парад.
Часовниците връщат времената -
от днес към вчера и дори,
завръщат ме (треперещ) във страната
на бИлите надежди и мечти.
И все по-младо, по-непредвидимо
сърцето ми се бори с вечността.
Невярващо на всичко зримо;
Загърбило среброто (в черната коса).
Часовниците ли са полудели?
13 Септември 2002, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
