Часовникът бавно върви
Стрелките тръгват назад
Споменът бясно кърви
Връщайки ме в онзи ад
През пръстите пясък изтича
Стари сенки тихо шептят
Една от тях в любов ми се врича
Думи към пустотата летят
Протягам ръка да ги хвана
Безплътни оказват се те
В сърцето ми зейва рана
И плача като малко дете ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.