Часовникът бавно върви
Стрелките тръгват назад
Споменът бясно кърви
Връщайки ме в онзи ад
През пръстите пясък изтича
Стари сенки тихо шептят
Една от тях в любов ми се врича
Думи към пустотата летят
Протягам ръка да ги хвана
Безплътни оказват се те
В сърцето ми зейва рана
И плача като малко дете
Свит в ъгъла чакам
Времето да поднови своя ход
Със зъби от студ тракам
Жалка молба към небесния свод
Времето назад не спира да лети
Припомняйки ми стари часове
Натрошено огледало приканва: Мети!
Счупено преди хиляди векове
Злокобната му прокобата още тежи
Белязвайки бъдните дни
Съдбата нишки прилежно плете
Омотавайки животите ни
О как искам вече да спре..
И свит,треперещ се будя в леглото
Невиждащо поглеждам напред
С трясък дивашки пада стъклото
Отразяващо мъртвешкия силует