25 jul 2006, 10:15

Часовник

  Poesía
1K 0 2
Часовникът бавно върви
Стрелките тръгват назад
Споменът бясно кърви
Връщайки ме в онзи ад
През пръстите пясък изтича
Стари сенки тихо шептят
Една от тях в любов ми се врича
Думи към пустотата летят
Протягам ръка да ги хвана
Безплътни оказват се те
В сърцето ми зейва рана
И плача като малко дете
Свит в ъгъла чакам
Времето да поднови своя ход
Със зъби от студ тракам
Жалка молба към небесния свод
Времето назад не спира да лети
Припомняйки ми стари часове
Натрошено огледало приканва: Мети!
Счупено преди хиляди векове
Злокобната му прокобата още тежи
Белязвайки бъдните дни
Съдбата нишки прилежно плете
Омотавайки животите ни
О как искам вече да спре..
И свит,треперещ се будя в леглото
Невиждащо поглеждам напред
С трясък дивашки пада стъклото
Отразяващо мъртвешкия силует

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...