Ето, тръгвам си, не виждаш ли?
Затръшва се след мен вратата.
Това бе то, което искаше, нали?
Лутам се сега ранен в неяснотата.
Дори не знам къде отивам!
Цял един живот зад мен остана.
Далеч пред мен се губи пътят,
но силата да продължа я няма!
Вперени във мен до вчера бяха
очите ти – две паднали звезди!
Крещя – недей, не ми ги вземай!
Не ми отнемай техните лъчи...