20 may 2009, 18:01

Част от мен 

  Poesía » De amor
717 0 6

Ето, тръгвам си, не виждаш ли?

Затръшва се след мен вратата.

Това бе то, което искаше, нали?

Лутам се сега ранен в неяснотата.


Дори не знам къде отивам!

Цял един живот зад мен остана.

Далеч пред мен се губи пътят,

но силата да продължа я няма!


Вперени във мен до вчера бяха

очите ти – две паднали звезди!

Крещя – недей, не ми ги вземай!

Не ми отнемай техните лъчи...

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??