May 20, 2009, 6:01 PM

Част от мен 

  Poetry » Love
716 0 6

Ето, тръгвам си, не виждаш ли?

Затръшва се след мен вратата.

Това бе то, което искаше, нали?

Лутам се сега ранен в неяснотата.


Дори не знам къде отивам!

Цял един живот зад мен остана.

Далеч пред мен се губи пътят,

но силата да продължа я няма!


Вперени във мен до вчера бяха

очите ти – две паднали звезди!

Крещя – недей, не ми ги вземай!

Не ми отнемай техните лъчи...

© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??