От огледалото ме гледат две очи
и се питам ден след ден,
къде ли съм ги виждала преди,
май бяха най-важните за мен.
Виждам само теб, вървиш към своя край,
душата ти бушува като бурното море, не знае бряг,
и се лута същността ти, неразбрала що е ад и рай,
оставена на саморазрушителната твоя сила, обречена на вечен бяг.
Отронва се поредната сълза
и натравя останалата ми надежда, пълна със горчивина,
пари във сърцето ми една молба,
не се оставяй да те претопи реалността. ...