9 авг. 2012 г., 00:21

Част от мен

1.2K 0 1

От огледалото ме гледат две очи 

и се питам ден след ден,

къде ли съм ги виждала преди,

май бяха най-важните за мен.

 

Виждам само теб, вървиш към своя край,

душата ти бушува като бурното море, не знае бряг,

и се лута същността ти, неразбрала що е ад и рай,

оставена на саморазрушителната твоя сила, обречена на вечен бяг.

 

Отронва се поредната сълза 

и натравя останалата ми надежда, пълна със горчивина,

пари във сърцето ми една молба,

не се оставяй да те претопи реалността.

 

От огледалото ме гледат твоите очи,

неразривна част от моето въображение,

в главата ми звучи единствено и само твоят глас,

макар да полудявам, ти оставаш мое вдъхновение,

моля те, не си отивай от света ми, вечен мой захлас.

 

Понякога се питам има ли те теб наистина,

и ще спася ли каквото е останало от мен от унищожение,

ще ми се да можех някак си да разбера кое лъжа е и кое е истина.

Едно е сигурно, от тази тъмна празнота у мен е късно за спасение.

 

Макар така различни, искам да ти кажа, не тръгвай, остани,

но с тъга съзнавам, никога няма да си част от моята съдба,

за последен път съня ми посети,

за да ти кажа сбогом, под зелената върба.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алиса Севелоу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Макар така различни, искам да ти кажа, не тръгвай, остани,
    но с тъга съзнавам, никога няма да си част от моята съдба,
    за последен път съня ми посети,
    за да ти кажа сбогом, под зелената върба.

    Сбогуване!Харесах!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....