Ето, краят неизбежен връхлетя ме,
замина ти,
остави ме!
Не мога аз да те спра,
но и без тебе ще умра!
Кажи ми как да те забравя?
Кажи ми как да те оставя?
Ти мина през моето сърце
и остави дирята дълбока...
По-безсилна не съм била,
кажи ми как да те спра?
Миг беше ти от живота ми,
миг, но най-красивият!
Част от моя дъх си ти,
но най-истински изживяният!
Частта от мен си ти,
която ме крепи.
А сега си отиваш ти!
Някой ден ще те забравя
и болката ще спре!
Но сега още искам те,
Обичам те!
© Криси Todos los derechos reservados