30 jun 2007, 10:12

Част от теб

  Poesía
1.6K 0 5
Аз съм частица от лед,
която по твоите устни се стича,
но ти искаш на друг да приличам -
да съм нежна, красива и плаха...
Как да разкъсам оковите,
които толкова много те плашат?!
Ледовете не се променят, мили -
веднъж разтопят ли се,
те изчезват в безкрая,
където е и моята собствена драма.
Има фантазии, за които копнеем
и реалности, от които бягаме,
но, мили, аз съм само частица от лед,
не ме оставяй сама в празнотата.
Знам, че на твойта мечта
аз съвсем не приличам.
Аз съм късче от лед,
което по твоите устни се стича.
Мили, разбра, нали, че част от
сърцето ти по  устните ти умира?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...