19 jul 2008, 17:35

част2 "реката на живота"

  Poesía
1.1K 0 11

         "Реката на живота"  част 2

Реалността не е лъжа,

а ти си в мислите ми само.

Дъждът не ражда любовта -

той слага точката по-рано.

 

И ти изчезваш като утринна роса,

блестяща на отсрещен бряг,

ала оставяш своята следа

в неуморния ми бяг.

 

Отиваш си като прекрасен залез,

а изгревът е споменът за мен.

Дъждът, показал свойта ярост,

на слънцето е паднал в плен.

 

Тече реката на живота -

ту с мътна или бисерна вода,

но щастието и радостта ще дойдат,

пред тях е само пролетта.

            30.04.00

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...