19 jul 2008, 17:35

част2 "реката на живота"

  Poesía
1.1K 0 11

         "Реката на живота"  част 2

Реалността не е лъжа,

а ти си в мислите ми само.

Дъждът не ражда любовта -

той слага точката по-рано.

 

И ти изчезваш като утринна роса,

блестяща на отсрещен бряг,

ала оставяш своята следа

в неуморния ми бяг.

 

Отиваш си като прекрасен залез,

а изгревът е споменът за мен.

Дъждът, показал свойта ярост,

на слънцето е паднал в плен.

 

Тече реката на живота -

ту с мътна или бисерна вода,

но щастието и радостта ще дойдат,

пред тях е само пролетта.

            30.04.00

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...