част2 "реката на живота"
"Реката на живота" част 2
Реалността не е лъжа,
а ти си в мислите ми само.
Дъждът не ражда любовта -
той слага точката по-рано.
И ти изчезваш като утринна роса,
блестяща на отсрещен бряг,
ала оставяш своята следа
в неуморния ми бяг.
Отиваш си като прекрасен залез,
а изгревът е споменът за мен.
Дъждът, показал свойта ярост,
на слънцето е паднал в плен.
Тече реката на живота -
ту с мътна или бисерна вода,
но щастието и радостта ще дойдат,
пред тях е само пролетта.
30.04.00
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
Май пък наистина ви е харесало 
... Колкото до есента Чародейке,за нея имам друго но то --- по-натам. Поздрави за вас мили хора 
