31 ene 2010, 13:03

Частен случай

Poesía » Otra

855 0 1

Може би ти ме срещна,
за да видиш различен от твоя свят.
Опознаваш ме със страст гореща
и разбираш - аз си имам своя цвят...

Може би от мен се нуждаеш -
като бряг единствен сред лъжа и суета,
дето винаги можеш да избягаш...
и да бъдеш себе си - без маска пред света.

Може би един ден ще си тръгнеш -
просто защото така си решил...
но аз вярвам, че след теб ще оставиш
частицата любов, която си ми дарил...

Знаем - срещи и раздели се редуват -
обичаме и страдаме, падаме и ставаме...
всеки ден безброй неща ни вълнуват...
важното е - хора истински да оставаме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

cve-ta-nikolova (Черна Пантера)

Много е хубаво. Поздравления!!!!

2010-01-31T17:23:29+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0