31.01.2010 г., 13:03

Частен случай

850 0 1

Може би ти ме срещна,
за да видиш различен от твоя свят.
Опознаваш ме със страст гореща
и разбираш - аз си имам своя цвят...

Може би от мен се нуждаеш -
като бряг единствен сред лъжа и суета,
дето винаги можеш да избягаш...
и да бъдеш себе си - без маска пред света.

Може би един ден ще си тръгнеш -
просто защото така си решил...
но аз вярвам, че след теб ще оставиш
частицата любов, която си ми дарил...

Знаем - срещи и раздели се редуват  -
обичаме и страдаме, падаме и ставаме...
всеки ден безброй неща ни вълнуват...
важното е - хора истински да оставаме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...