Jan 31, 2010, 1:03 PM

Частен случай

  Poetry » Other
858 0 1

Може би ти ме срещна,
за да видиш различен от твоя свят.
Опознаваш ме със страст гореща
и разбираш - аз си имам своя цвят...

Може би от мен се нуждаеш -
като бряг единствен сред лъжа и суета,
дето винаги можеш да избягаш...
и да бъдеш себе си - без маска пред света.

Може би един ден ще си тръгнеш -
просто защото така си решил...
но аз вярвам, че след теб ще оставиш
частицата любов, която си ми дарил...

Знаем - срещи и раздели се редуват  -
обичаме и страдаме, падаме и ставаме...
всеки ден безброй неща ни вълнуват...
важното е - хора истински да оставаме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...