Безкрайно е тежко, когато 

приятел от мен си замине

в отвъдното царство, богато

на скърби. И нещо изстине...

Частица от себе си губя,

от общи идеи, от чувство.  

О, как от сърце да изскубя

скъп разговор, спомен, изкуство!

Глобалната мрежа ме кани

отново за срещи, контакти,

а старите снимки са рани

и голи, ожулени лакти.

Дали ще се срещнем „оттатък”?

Дали пак с любов ще запеем?

Да, земният пристан е кратък,

безсилни пред него немеем.

А в мрежата още го има,

в душата навеки остава

с онази усмивка незрима.

Отново, отново прощава …