Частица от себе си
911
1
0
Безкрайно е тежко, когато
приятел от мен си замине
в отвъдното царство, богато
на скърби. И нещо изстине...
Частица от себе си губя,
от общи идеи, от чувство.
О, как от сърце да изскубя
скъп разговор, спомен, изкуство!
Глобалната мрежа ме кани
отново за срещи, контакти,
а старите снимки са рани
и голи, ожулени лакти.
Дали ще се срещнем „оттатък”?
Дали пак с любов ще запеем?
Да, земният пристан е кратък,
безсилни пред него немеем.
А в мрежата още го има,
в душата навеки остава
с онази усмивка незрима.
Отново, отново прощава …
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Ханджиева Всички права запазени
