30 jul 2025, 0:31

Частица за теб

  Poesía
174 0 0

Още те мисля и чувствам във тъмното.
Тук съм — където ме остави.
И пак на очи със сълзи съм осъмнала,
от спомена, който в душата ми пари.

 

Не питай за времето… всичко е временно.
Но оставих частица за теб във безкрая,
да достигне уверено
до сърцето ти ледено.
Нека те стигне… друго не ми трябва да зная.

 

Ако желаеш ме истински — нека се видим.
Нека застанем лице във лице.
Ако наистина чувстваш поне малко —
да застанем сърце до сърце

и да си изговорим нещата.
Кажи ми...
               За какво копнее в тебе душата?

 

Прощавам… простих ти това.
Прощавам ти всичко и гледам напред.
Моля? Дали заслужаваш?
Та ти за мен си слънцето, което грее навред,

и ме топли,
дори само с мисъл…
и не спира край мен да гори.
Ах, защо питаш има ли смисъл,
щом не поглеждам ничии други очи?

Чакам те, но не бързай —
ела си, когато усетиш пулса във теб,
да не дава покой на съня ти,
мислейки всяка вечер за мен.

Само тогава ти ще знаеш,
че е правилният път,
и че чувства не скатаваш, а напротив —
пускаш ги отвъд…
                                към мен…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивет Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...