Частица за теб

Още те мисля и чувствам във тъмното.
Тук съм — където ме остави.
И пак на очи със сълзи съм осъмнала,
от спомена, който в душата ми пари.

Не питай за времето… всичко е временно.
Но оставих частица за теб във безкрая,
да достигне уверено
до сърцето ти ледено.
Нека те стигне… друго не ми трябва да зная.

Ако желаеш ме истински — нека се видим.
Нека застанем лице във лице.
Ако наистина чувстваш поне малко —
да застанем сърце до сърце

и да си изговорим нещата.
Кажи ми...
               За какво копнее в тебе душата?

Прощавам… простих ти това.
Прощавам ти всичко и гледам напред.
Моля? Дали заслужаваш?
Та ти за мен си слънцето, което грее навред,

и ме топли,
дори само с мисъл…
и не спира край мен да гори.
Ах, защо питаш има ли смисъл,
щом не поглеждам ничии други очи?

Чакам те, но не бързай —
ела си, когато усетиш пулса във теб,
да не дава покой на съня ти,
мислейки всяка вечер за мен.

Само тогава ти ще знаеш,
че е правилният път,
и че чувства не скатаваш, а напротив —
пускаш ги отвъд…
                                към мен…