Чат за измислен свят

- Здравей, как си?

- Здрасти, добре. А ти?

- Ми горе-долу.

На живота вечно плащам такси.

- Така е. „За да живееш – си плати.“

- Хах! На живота мотото е тъпо…

- Затова и плащаме тъй скъпо…

Щраках философски щуро

На мръсната си клавиатура.

Интересен чата се получи.

Как искам нещо не-виртуално да се случи…

Писна ми в компютър да живея.

Със него слушам музика и пея.

Със него на света се смея…

Докато не проумея,

Че света това съм аз

Тогаз…

И себе си със подигравки сея…

Погълната от Интернет-талаз.

И уча си на лаптопа

Гугъл вади от окопа.

И работата върша там

И приятелите ми са на килограм

А навън с обувки кат потропам

Осъзнавам, че съм айсберг -сам.

- Какво си правиш? – пита Фейса.

- Навън съм и пътувам с рейса.

- Защо си пак във Интернет?

- Получих пак известия пет.

- Защо не гледаш през прозорец…

Светът лети и бяга покрай теб

А ти – залепнала за тоя уеб…

Ще се сетиш ти, когато

Остарее ти душата от

Интриги – паяци на ято!

Когато

Външно си дете, а отвътре старец!

Виртуалното те състарява

Все длъжен с време те оставя

По добре да имаш бръчки

От лагер в планината

И събиране за огън пръчки…

Виртуалното те граби, граби!

Нервичките ти човърка с абонаменти саби!

Гризка времето ти като кукуруза

Мозъчето ти лишава от оригинална муза…

Независимост ли? Мани!

Медиите и интернет – най-големи са душмани!

- Уморена съм, недей…

Мрежата ми прави всичко лесно

Не ща да съм лакей

На бавния неинформиран свят…

- Чудесно!

А за къде все бързаш, не разбирам!

Най-пълноценно си почивам

Като от време на време спирам!

И тогава пък творя!

И почвам да се аз коря

Че мислех – с реалността се тровя!

А се оказа – с курсорът очите поря!

В Интернет съм никой с маска „Някой“

С ник-нейми съм различни. Чакай!

Защо са нужни маски, аватари

Аз съм аз! Майната им на клюкари!

- Уморена съм, недей…

Иди и чашка вино си налей…

Реалността е скъпа и военна…

- Грешиш… За мен е тя безценна

Войните хейтърите разни

Създават с коментари празни

Не искам вино, май ще спя.

- Е, браво, бе! Във 3 часа!

Противоречиш си ти сега

Рано лягаш – умори те реалността.

- О, не! Тя е красива, но не и лесна

Това, що с умората ме плесна

Е измисления свят

Живеещ в нея…

Разцъфващ като цвят

На плевел… Копнея

Не да се наспя телесно

Измисления свят го има вече

И честно…

Избирам сънищата пред компютър

И там съм всеки, и там измислям

Но ненужни са ми маски, както и рутер.

Там съм аз във всякви форми

В него уча и работя

Но не задачки тъй уморни

И няма стрес – да се ненужно потя…

Измислен свят си вече има

Но там не е неспирна зима

Сезони всякви, истинска почивка

А интернет е за канал на някоя мивка…

- Интересно как самият нет

Съвети праща във колет

Против себе си говори

Осъзна, че с реалността се не спори.