Че си жив

Премини ти през мен, чрез ухание

на солената морска вода.

Докосни ме следобед с дихание

на крайбрежието, като бриза.

Покажи ми на лятото слънцето,

нека с него почувствам те жив.

Разкажи битието забързано

в дългоредно писмо и с курсив.

Изпрати ми целувка омайваща

на облаче, сладкият дъжд.

Покажи любовта си изгаряща,

на дъгата с извития лъч.

Изпепели ме, нощес със звездичките,

да видя, че там си щастлив.

Стопли ме, напролет ухаещо

с люляк сред пътя трънлив.

Накажи ме със зима смразяваща,

на стъклата рисувай цветя.

Остави ме до гроба милееща,

за последно... да помълча.