Че си жив
Премини ти през мен, чрез ухание
на солената морска вода.
Докосни ме следобед с дихание
на крайбрежието, като бриза.
Покажи ми на лятото слънцето,
нека с него почувствам те жив.
Разкажи битието забързано
в дългоредно писмо и с курсив.
Изпрати ми целувка омайваща
на облаче, сладкият дъжд.
Покажи любовта си изгаряща,
на дъгата с извития лъч.
Изпепели ме, нощес със звездичките,
да видя, че там си щастлив.
Стопли ме, напролет ухаещо
с люляк сред пътя трънлив.
Накажи ме със зима смразяваща,
на стъклата рисувай цветя.
Остави ме до гроба милееща,
за последно... да помълча.
© Лина Николаева Всички права запазени