Че си жив
Че си жив
Премини ти през мен, чрез ухание
на солената морска вода.
Докосни ме следобед с дихание
на крайбрежието, като бриза.
Покажи ми на лятото слънцето,
нека с него почувствам те жив.
Разкажи битието забързано
в дългоредно писмо и с курсив.
Изпрати ми целувка омайваща
на облаче, сладкият дъжд.
Покажи любовта си изгаряща,
на дъгата с извития лъч.
Изпепели ме, нощес със звездичките,
да видя, че там си щастлив.
Стопли ме, напролет ухаещо
с люляк сред пътя трънлив.
Накажи ме със зима смразяваща,
на стъклата рисувай цветя.
Остави ме до гроба милееща,
за последно... да помълча.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина Николаева Всички права запазени