Patrizzia (Надежда Ангелова)
2255 18486
10 jun 2022, 17:31  

Че в повече ми идва този свят 

  Poesía » Filosófica
1209 11 15

Ще тръгна някой ден и ще сплетат
пред мене кръстопътищатата длани,
че в повече ми идва този свят,
с обидени изпълнен, с грубияни.
Светулки ще са моите слова,
градът щом хлопне тъжните си двери,
трохички стих ще роня, затова,
приятел в тъмното да ме намери.

 

Далечния, усоен, стар Балкан
с прегръдка мойте сълзи ще закрие.
Висок е той – в небето синьо взрян
и знае самодивската магия,
и раните невѝдими церѝ,
не пита откога и от кого са,
от полунощ до първите зори,
по звездния харман ще тичам боса.

 

Познавам го откакто се родих,
до днес дори веднъж не ме предàде,
повтаря с ехо всеки гневен стих,
срещу света обръгнал, кръвожаден.
Познавам ги и острите скалѝ,
елите му – зелени таралежи,
разсмиват ме и спира да боли,
а, че ме няма кой ще забележи...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прегръщам те, Бени!
  • Силно въздействаш, Наде!
    Но никъде няма да ходиш!(Освен при Балкана☺)
  • Благодаря ви, приятели!
  • Чудесни стихове! Ти си Звезда и ще ни липсваш на "звездния харман"! Удоволствие е да те чета, Наде!
  • Ако не си на едно място, ще си на друго, а точно ти няма как да останеш незабелязана. Поздрави от балкана!
  • Вечните мисли на живите - спомнете си "Моите песни" на Вазов. Всеки живял на този свят е оставил диря, едни с лошо, други с добро. Да бъдем от добрите!
  • Винаги има кой, огледай се 😀
  • Благодаря, Краси! Благодаря и на вас, приятели!
  • "трохички стих ще роня, затова,
    приятел в тъмното да ме намери" 💜

    Всяка дума е като елхова игличка, Наде - боде, но и носи със себе си магията на Балкана. Ювелир си!
  • Красива космическа поезия като планински вятър разговаря с върховете.
  • Светулки ще са моите слова
    Прекрасно е стихчето ти, Наде!
  • Хубаво е!
  • Светиш!
    Много мое, много.
    Благодаря ти, Наденце!💗
  • Утре, Мини, утре. Ето я в ъгъла, чака ме.
  • Пак си тъжна, Наденце, как кой ще забележи, нима това което си дала на поезията е назабележимо! Дигни глава, дори яхни метлата, такава ми харесваш много! Прегръдка!
Propuestas
: ??:??