Че в повече ми идва този свят
Ще тръгна някой ден и ще сплетат
пред мене кръстопътищатата длани,
че в повече ми идва този свят,
с обидени изпълнен, с грубияни.
Светулки ще са моите слова,
градът щом хлопне тъжните си двери,
трохички стих ще роня, затова,
приятел в тъмното да ме намери.
Далечния, усоен, стар Балкан
с прегръдка мойте сълзи ще закрие.
Висок е той – в небето синьо взрян
и знае самодивската магия,
и раните невѝдими церѝ,
не пита откога и от кого са,
от полунощ до първите зори,
по звездния харман ще тичам боса.
Познавам го откакто се родих,
до днес дори веднъж не ме предàде,
повтаря с ехо всеки гневен стих,
срещу света обръгнал, кръвожаден.
Познавам ги и острите скалѝ,
елите му – зелени таралежи,
разсмиват ме и спира да боли,
а, че ме няма кой ще забележи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Удоволствие е да те чета, Наде!