Чуйте ги само,
чедата на нощта.
Щастието е голямо,
наслада за плътта.

Раждат се от тъмнина,
очите им в пламъци горят.
Сенки са на нощната мъгла,
и каква прекрасна музика творят.

Симфония родена от страдание,
"ние" всички слушаме в захлас.
За душите ни страстно изпитание,
отново стенем и мълвим на глас.

В час, някъде след полунощ,
кръвта от ужас се смразява.
И този звук от безплътна мощ,
романтичните души ранява.

Но тез чеда не спират.
Затишие пред ураган!
За музиката си готови да умират,
дори талантът им да бъде поруган.

Нов прекрасен ден настъпва,
страхът бавно, бавничко отстъпва.
Децата на нощта и тяхната симфония,
всичко чезне в тягостна агония.

Трябва да се примирим,
от музиката да се вдъхновим.
Когато настъпи нощта ни нова,
сцената им ще бъде пак готова.