17 янв. 2018 г., 09:05  

Чедата на Нощта

1.6K 1 1

Чуйте ги само,
чедата на нощта.
Щастието е голямо,
наслада за плътта.

 

Раждат се от тъмнина,
очите им в пламъци горят.
Сенки са на нощната мъгла,
и каква прекрасна музика творят.

 

Симфония родена от страдание,
"ние" всички слушаме в захлас.
За душите ни страстно изпитание,
отново стенем и мълвим на глас.

 

В час, някъде след полунощ,
кръвта от ужас се смразява.
И този звук от безплътна мощ,
романтичните души ранява.

 

Но тез чеда не спират.
Затишие пред ураган!
За музиката си готови да умират,
дори талантът им да бъде поруган.

 

Нов прекрасен ден настъпва,
страхът бавно, бавничко отстъпва.
Децата на нощта и тяхната симфония,
всичко чезне в тягостна агония.

 

Трябва да се примирим,
от музиката да се вдъхновим.
Когато настъпи нощта ни нова,
сцената им ще бъде пак готова.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...