Ще скрия болезнените чувства
и опората тъй нужна ще стана.
Само нощем тихо ще проплаквам
под булото на тъжната забрава.
Денем - хладна и непоколебима,
нощем - преживявайки всички болки от деня,
ще бъда винаги за вас, където трябва,
а след залез... скрита - ще скърбя.
С крилете на черен ангел се покривам
вечно над вас да мога да бдя.
Сутрин мила и любяща ще долитам,
а вечер отново безпътна
със самотата ще полетя.
© Калпазанче Todos los derechos reservados