Господи, кажи къде сгреших,
какво сторих, че така ме наказа?
В живота си една любов открих,
но дори смъртта от нея не ме отказа...
Обичах го, безумно много го обичах,
по него гаснех ден след ден...
Обичах го, себе си сляпо в него вричах,
не успях да се освободя от този плен!!!
Плаках! Кървави сълзи стичаха се по моето лице
винаги, когато него гледах!
Плаках! Негово исках да е моето сърце,
но от толкова мъка сама себе си погребах!!!
Желаех го, безумно много го желаех!
Лутах се, търсех изход от тъмната пропаст...
Желаех го, за нищо друго нехаех,
ала злата съдба стоеше между нас...
Сега умирам! Отивам си и няма да се върна,
а него, оставям го, повече никога не ще го видя...
Обичах го, но в Черен ангел нека се превърна,
грешна съм - едва ли любовта си пак ще преоткрия...
© Алехандра Todos los derechos reservados