2 feb 2008, 20:40

Черен Ангел

  Poesía
1.3K 0 5

 

Господи, кажи къде сгреших, 

какво сторих, че така ме наказа?

В живота си една любов открих,

но дори смъртта от нея не ме отказа...

 

 

Обичах го, безумно много го обичах,

по него гаснех ден след ден...

Обичах го, себе си сляпо в него вричах,

не успях да се освободя от този плен!!!

 

 

Плаках! Кървави сълзи стичаха се по моето лице

винаги, когато него гледах!

Плаках! Негово исках да е моето сърце,

но от толкова мъка сама себе си погребах!!!

 

 

Желаех го, безумно много го желаех!

Лутах се, търсех изход от тъмната пропаст...

Желаех го, за нищо друго нехаех,

ала злата съдба стоеше между нас...

 

 

Сега умирам! Отивам си и няма да се върна,

а него, оставям го, повече никога не ще го видя...

Обичах го, но в Черен ангел нека се превърна,

грешна съм - едва ли любовта си пак ще преоткрия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алехандра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хайде на бас,че пак ще я преоткриеш-любовта е като пърхот,поевява се -без да пита!
  • браво алекс стихът е чудесен изпълнен с много чувства и любов!!поздравявам те
  • Красиво е!
  • Милата тя, колко ли още живота ще те кара да ти се иска в черни ангели да се превръщаш. Той няма да спре, няма да се откаже така лесно - ти си тази от която зависи да не му предоставяш тази възможност. А иначе ...живота е хубав , много хубав и....пак зависи от теб!
  • Загърби болката,всичко с времето минава.И болката която те е провокирала да го напишеш скоро ще изчезне.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...